Вчера се навърши месец от началото на ескалацията на военните действия между Израел и ивицата Газа, в които около 1700 израелци и повече от 10 000 жители на Палестина загубиха живота си, от които над 4000 палестински деца.
Докато безчетен брой градове се разтърсват от протести за прекратяване на огъня в ивицата Газа, едно от най-гъсто населените парчета земя на планетата, където израелската армия, в разрез с всякакви международни закони, бомбардира болници, училища, домове, бежански лагер, от Феммоби гледаме с огорчение реакцията на политическата клика в България, която безапелационно застана зад Израел, като страната ни се въздържà от глас за резолюцията на Общото събрание на ООН за спиране на огъня в Газа на 27-ми октомври.
Гледаме на опитите от някои ъгли да се представи позицията на България като свидетелство за реална солидарност с местната еврейска общност в страната ни като на подигравка, особено когато градовете ни продължават да бъдат осеяни със свастики, докато всяка година фашисти и нео-нацисти провеждат свободно шествията си, събирайки най-крайните расисти и антисемити в столицата ни и докато нео-нацистка „литература“ продължава да се продава свободно по щандовете.
Навсякъде антисемити, ислямофоби, ционисти, путинофили и хомофоби използват масово момента, за да отприщят омразата си и да ни разединят едни от други, като случаите на насилие и нападения нарастват. Расте и репресията и насилствената цензура над всички хора, които въпреки фалшивите новини и медийната пристрастност по отразяване на ситуацията в Палестина, излязоха на улиците, станаха самите те журналисти и препълниха социалните мрежи с контекста и гледната точка, която липсваше - тази на анти-ционистката еврейска общност, тази на куиър хората, които се обявяват срещу окупацията и етническото прочистване, тази на обикновените палестинци, които ни споделят какво е да живееш десетилетия в оградена зона и какво е постоянно да губиш членове на семейството си без да можеш да напуснеш или имаш право на глас.
Споделяме с вас в превод емоционалната реч на Проф. Нура Еракат, която тя даде преди няколко дни в църквата Ривърсайд, Ню Йорк, на събитие в подкрепа на @pal_legal. Нура е професор в Рътгърския университет, юристка и адвокатка по правата на човека, феминистка, активистка и авторка на известната книга „Справедливост за някои: правото и въпросът за Палестина“ (2019).
Защо постваме за това? Защото разбира се, че ситуацията в Палестина касае и феминизма. Както Нура ни подсеща в едно нейно есе, феминизмът ни е практика, която трябва да включва солидарност с всички, които се борят срещу окупация, колониализъм и военна агресия.
„Не мога да разделя идентичността си на палестинка и жена – въпреки че често се иска това от мен.(...) Точно това недалновидно желание да се застъпим за освобождаването на жените извън контекста, в който е конструиран полът ни, е породило множество вълни от феминизъм. (...) Това, което се случва в тази рамка, е, че разликите между различните общества и между различните жени с различни социално-политически координати се изтриват.
Често ми казват „не трябва да се застъпваш за Палестина, защото Хамас няма да позволи на млада, либерална жена да се изкаже по начина, по който правиш ти“, и аз най-общо им казвам: Вижте, наясно съм с нашите собствени вътрешни борби. Но две неща: едно, вашата загриженост за мен изглежда доста неискрена в светлината на подкрепата ви за изтощителните условия, ограничаващи възможностите за живот в Газа – включително сухопътната обсада, морската блокада и системните войни. Второ, знам също, че сегашният обсег на палестинското общество не може да се отдели от стоте години заселнически колониализъм, който е създал нашите живи реалности. Който унищожи достъпа до общественото ни пространство. Който изкорми правителствените ни структури. Който направи обществото по-малко достъпно за жените поради това колко опасно е. Всички тези неща възпроизвеждат тези структури. В крайна сметка вие не можете да ме спасите – само аз мога да спася себе си. Това, което можете и трябва да направите, е да спрете да бъдете част от проблема. Спасението ми е в собствените ми ръце - просто трябва да се махнете от пътя ми.“
Comentarios