НИТО ЕДНА ПОВЕЧЕ!
Манифест за Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените
25 ноември 2023 г.
През юли и август тази година станахме свидетели на безпрецедентна вълна от протести в над 45 града в страната и в чужбина срещу насилието над жени. Неефективното законодателство, ширещото се беззаконие и корупционни практики в съдилищата на местно ниво, тоталното неглижиране и абдикация на държавата от социалните ѝ функции, както и дълбоко внедрените патриархални нагласи в институциите, образователната система и хорското ежедневие бяха само едни от малкото причини, поради които излязохме на улиците. Проблемите са много и често, поради това обсебващо чувство на безсилие, ни се струва, че само промени в наказателния и законовия ред ще доведат до справедливостта, която ни принадлежи. Чувахме викове „оставка“, „доживотен затвор” и наистина няколко червиви ябълки в съдебната система изплуваха на повърхността в следствие на хорския гняв, натрупал се след толкова години на празни очаквания. Но за да имаме трайна промяна, ние от Феминистки мобилизации вярваме, че имаме нужда не само от прекратяването на кариерите на няколко лица, които най-вероятно после тихомълком ще бъдат наместени другаде, а най-вече от системни интервенции, които имат дългосрочен ефект и хващат проблема за насилието над жени в корена му.
Тази година на 25-ти ноември, Международният ден за елиминиране на насилието срещу жените, все още всяка трета жена на възраст 18 - 29 г. В страната ни е била насилвана от настоящ или бивш партньор, а случаите на домашно насилие у нас са се увеличили с 60% за първите осем месеца на годината. Докато чакаме ефективното законодателството и добрите практики в институциите, които с години ни се обещават, да станат реалност, ние продължаваме да усилваме гласовете на тези, които вече не са сред нас.
Продължаваме да излизаме всяка година, солидарни с общата ни борба срещу патриархата, обединени от желанието да живеем живот без страх и насилие в семейството, на улицата, на границата, от институциите. Днес отново извикваме „Нито една повече!” и „Жени, живот, свобода”!
От колектива на Феминистки мобилизации настояваме за:
1. Кризисни и консултативни центрове във всяка една област на България, достоен труд за социални работници и адекватна издръжка в кризисните центрове.
Според данни, събрани от Главна дирекция „Национална полиция” за първите осем месеца от тази година, в страната ни са регистрирани близо 1100 случая на домашно насилие, като повече от половината са свързани с физическо насилие и нанасяне на телесна повреда. С 40% са се увеличили образуваните досъдебни производства спрямо миналата година, като според данните на МВР само през месец юни тази година са разкрити 35 случая. Най-малко 20 жени са загубили живота си вследствие на джендърно насилие, като отново разчитаме на неофициални статистики, за да разберем за историите им.
Абсолютно неприемливо е, че въпреки ежегодната ескалация на регистрираните случаи на насилие, според данни на МТСП в 11 области от територията на България все още няма кризисни центрове за временен приют. Държавното финансиране за изхранване на хората в центровете, както и заплащането на психолози и социални работници в кризисни центрове са крайно недостатъчни – по 2.17 лв. и 3 лв. на час респективно. Докога хората, които извършват животоподдържащ социален труд, ще продължават да получават жълти стотинки?
Настояваме в най-кратък срок да се изложат конкретни планове за отварянето и поддръжката на кризисни и консултативни центрове за настаняване на пострадали от насилие и за работа с жертви и отделно с извършители, както и специализирани центрове за грижи и възстановяване на изнасилени жени в абсолютно всяка една от 28-те области на България - с конкретика къде, колко на брой, капацитет, ангажимент за заделени средства. Без да има към кого да се обърнат, жертвите на насилие ще бъдат принудени да продължат да живеят в рискова за тях ситуация, което е недопустимо.
Настояваме и за предприемането на спешни мерки за разрешаването на жилищната криза и за подобряване достъпа до кризисни услуги в най-малките населени места, за да не се налага цели семейства да бъдат запращани на другия край на страната, за да могат да получат защита.
2. Законът да защитава ВСЯКА ЕДНА ЖЕРТВА, без значение продължителността на насилствената връзка, етническа принадлежност, възраст, специални потребности, религия, народност, сексуална ориентация, икономически статус и други измерения.
След като това лято се наложи да излезем на улиците в повече от 45 града в страната, както и в чужбина, най-сетне станахме свидетели на така дългоочакваните промени в Наказателния кодекс и в Закона за защита от домашното насилие.
За пореден път обаче това се оказа горчива „победа“, тъй като за пореден път определени групи хора бяха целенасочено изключени от правото си да търсят закрила по силата на този закон, който експлицитно реферира само към взаимоотношенията между мъже и жени. Крайно време е управляващите да спрат да създават закони, които се основават на дискриминация и изключване и които са в разрез с всякакви международни правни норми!
Приветстваме този дългоочакван опит за осъвременяване на законодателството, особено що се отнася до създаването на координационния механизъм за помощ и подкрепа на пострадалите от домашно насилие, но с огорчение отново забелязахме, че върволицата от избори и непрестанни политически интриги взеха превес над сериозната работа, която предстои, свързана с реализирането на всички неотложни мерки за справяне с домашното насилие. Месеци по-късно този механизъм все още не е реалност.
Незабавно въвеждане на дефиниции за фемицид, насилие, основано на пола и престъпления от омраза, извършени на основата на пола, в Наказателния кодекс. Все още е необходимо осъвременяване и дефиниране на законовите определения на състави като домашно насилие, изнасилване, сексуален тормоз, психическо насилие, икономическо насилие и др., за да достигнат международните стандарти, като включват и дискриминационен елемент, който отразява факта, че този тип насилие диспропорционално засяга и е насочено срещу жени. Към момента физическото посегателство е единственият вид насилие, основано на пола, разпознато от наказателното законодателство на България.
Също така, въведеният (произволно избран) лимит от минимум 60 дни на взаимоотношения между лица в интимна връзка може да доведе до правни абсурди при събирането на доказателства и още повече да затрудни достъпа до правосъдие. Настояваме той да се преразгледа и измени, в следствие на информирано проучване за международния стандарт на подобен тип политики.
3. Истинската превенция: чрез сексуално образование и репродуктивни права!
Настояваме за въвеждане на задължителни часове по сексуално образование и репродуктивно здраве в училищната програма, които да бъдат съобразени с нуждите, възрастта, сексуалната ориентация и джендър идентичността на всички подрастващи. Държавата трябва да даде ясна заявка спрямо защитата на телесната автономност на младите хора! Липсата на сексуално образование е сред основните причини насилието да не се разпознава като такова своевременно, както от потърпевшите, така и от хората около тях.
Без адекватно сексуално образование в училище много момичета и момчета остават без знания за това как изглеждат ненасилствените взаимоотношения, за собствените им тела, както и граници. Именно образователните институции би следвало да възпитават в нас още от ранна възраст идеята, че телата ни принадлежат само на нас самите и ние сме единствените, които могат да се разпореждат с тях.
Обществените разбирания и стереотипните роли на жените и мъжете, както и социалните норми за това кой може да изразява „женственост“ или „мъжество“ и кой – не, дават власт и средства за контрол на насилника. Те са в основата на насилието, основано на пола. Следователно ключ към превенцията на насилието е изкореняване на патриархалните разбирания за подчинената позиция на жената и стереотипните роли, които се налагат и ръководят от тези нагласи. Тези разбирания увеличават риска от упражняване на насилие и контрол, като също така поставят пречка пред осъзнаването на проблема и търсенето на помощ и закрила. Училищното образование и държавната политика в сферата на здравеопазването, сигурността и социалните услуги трябва да са изградени на принципите на ненасилието, антирасизма и равенството на половете. Необходимо е разработените обучителни програми за превенция на насилието да включват тези елементи в себе си, както и във всички редовни програми за обучение на медицински работници, полицаи, учители, социални работници, юристи и психолози, като има и установявани и действащи механизми за техния мониторинг.
Настояваме и за системни национални информационни кампании за превенция на насилието над жени и домашното насилие – информиране на широката общественост за различните форми на насилие, на които жените редовно са подложени, за различните прояви на домашно насилие, както и за наличните телефонни линии и кризисни центрове, в които може да бъде потърсена и получена помощ. Настояваме и за усилия срещу насилието над мъже и оспорване на обществените норми относно очакванията за стереотипно държание.
4. Възстановително правосъдие и равен достъп до безплатна правна помощ.
Настояваме за активното въвеждане на по-адекватни съвременни подходи като възстановителното правосъдие, които поставят нуждите на жертвата в основата на правосъдния процес. Трябват ни не само програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, насочени към насилниците, а цялостен, дългосрочен подход, който включва различни аспекти от психологията и социализацията на един насилник.
Настояваме също така за разработване на програми за възстановително правосъдие в случаи на домашно насилие, които да бъдат алтернативни опции за адресиране на проблема извън съдебната система, за онези жени жертви на насилие, които не виждат справедливо разрешение на проблема в съдебния наказателен процес или в затворнически присъди за насилниците си. Тези програми непременно трябва да са изготвени с помощта на специалисти по отношение на насилието основано на пола, които също така разбират огромния натиск и риск за безопасността, на който жените жертви на насилие често са подложени – например когато принудително встъпват в процеси на медиация в ситуация, в която все още са под контрола на насилника и/или близките си.
Приветстваме въвеждането на безплатна правна помощ за жертвите пострадали от джендърно насилие – безплатните правни клиники трябва да са достъпни за всички жени в страната, независимо от доходите, с които разполага.
5. Събиране на официална, детайлна статистика за насилието над жени и джендърното насилие, не само за домашното насилие.
Срамно е, че в България все още липсват ежегодни, изчерпателни и надеждни статистики и проучвания за причините и размера на насилието над жени и домашното насилие в страната, социалните, икономически и политически последствия от него, както и необходимите мерки, които трябва да бъдат предприети, за преодоляване на проблема. Очакваме Националният регистър на случаите на домашно насилие, който е предвиден от измененията на ЗЗДН да стане реалност в най-скоро време!
Но също така, къде са статистиките за сексуално насилие и изнасилване? Кои жени са по-диспропорционално засегнати и защо? Необходим е ангажимент от страна на всички отговорни институции за провеждане и събиране на такъв тип статистики и проучвания, които изследват целия спектър на насилие над жени, тъй като това ще доведе до осветляване на проблема, до предприемане на по-ефективни действия от страна на институциите и ще постави в центъра преживяванията на пострадалите.
6. Гарантиране на човешките права и достойния живот на всички групи уязвими жени и момичета!
Настояваме за незабавно прекратяване на институционалното насилие над ЛГБТИ+ хората чрез отказа да им се предостави защита от джендърно насилие и домашно насилие според законодателството.
Въпреки нашето настояване това лято за конструктивен и целенасочен диалог докато се приемаха измененията в Закона за защита от домашното насилие и Наказателния кодекс, такъв не беше проведен в шестте часа, в които народните представители заседаваха. Промените бяха гласувани, с приемането на дефиницията за “интимна връзка”, която разшири кръга от хора, които могат да търсят, дотолково доколкото целенасочено изключи ЛГБТИ+ хората от защита според закона. Необходимо е категорично противопоставяне срещу хомофобията, трансфорбията и езика на омразата срещу ЛГБТИ+ общността, които са нормализирани и масово използвани както от медии и различни публични личности, така и от политици.
В допълнение, трябва да се сложи край на политическото демонизиране и институционалното насилие и над ромските жени! Голяма част от жените и момичетата от ромски произход са изложени на многостранна дискриминация в множество сфери – недостъпно и сегрегирано училищно образование, неравен достъп до адекватни здравни грижи, дискриминация по време на търсене на работа, което тласка много от тях към нископлатен и принудителен труд, жилищни изселвания при тотална липса на обществени услуги и качествена общинска инфраструктура в ромските квартали и много други. С институционалния расизъм и безхаберие трябва да се спре и да се гарантира участието на ромските жени в изготвянето на всякакви стратегии и политики, които засягат живота им.
Искаме равни възможности и правна защита за мигрантките, без задържане на жени и деца в затвори и без депортации на тях и техните близки. Целенасочено информативни и образователни кампании, затвърждаващи, че миграцията НЕ Е престъпление.
Достойни условия на живот и здравеопазване за затворничките.
Адекватни социални грижи за жените с физически и ментални увреждания и зависимости.
7. Борба с икономическото неравенство и подкрепа на грижовния труд.
Жена, която няма собствени доходи, защото извършва подобен труд в семейството си, е особено уязвима към насилие от интимен партньор, защото е зависима от него. Жени от общности с нисък достъп до обществени услуги и високо недоверие към държавните органи са лишени от каквато и да било защита. Време е държавата да разпознае своята роля в утвърждаването на джендърните неравенства и да противодейства на това, като осигури адекватно здравеопазване, достатъчно места в детски градини, както и допълнителни и отговарящи на нуждите грижи за деца и възрастни.
Жените извършват огромния дял от грижовния труд – отглеждане на деца и грижа за болни или възрастни хора. Намаляването на неравенствата ще повиши социално-икономическото положение на жените и ще неутрализира последиците от ниското заплащане на женския труд. Когато обществените услуги в тази сфера са липсващи или неадекватни, товарът пада върху жените, задълбочава се половото неравенство и се засилва рискът от безизходица, когато има насилие.
От колектива на Феминистки мобилизации