НИТО ЕДНА ПОВЕЧЕ!
Манифест за Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените
25 ноември 2025 г.
И тази година на 25-ти ноември, Международният ден за елиминиране на насилието срещу жените, за пореден път сме изправени пред неизбежния факт, че всяка трета жена на възраст 18 - 29 г. в страната ни е била насилвана от настоящ или бивш партньор. Поне 23 жени вече не са сред нас заради фемицид, над 53 000 са изпратили зов за помощ на горещата телефонна линия 112, а документираните сигнали за домашно насилие към съдилищата нарастват с 25-30% с всяка изминала година.
Последните месеци бяха белязани — за пореден път — от институционално бездействие. Едва преди седмица беше въведен Координационният механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие — инструмент, който отдавна трябваше вече да съществува и работи. Станахме свидетели на плашеща ескалация на насилието над и между деца, докато недомислени „реформи“ в Семейният кодекс поставиха на дневен ред научно необосновани понятия като „родителско отчуждение“, които вървят срещу интересите и безопасността на децата и целят да омаловажат насилието в семейството. Междувременно държавата две години подред не разпределя адекватно средства за кризисни центрове и жизненоважни услуги, оставяйки голяма част от работниците и хората, които търсят спасение на ръба на оцеляването.
Всяка година, обединени от желанието да живеем без страх и насилие в семейството, на улицата, в училище, на границата, от институциите, солидарни в общата ни борба срещу патриархата, излизаме на улицата, за да покажем, че не сме сами и че няма да оставим съдбите на жените, които загубиха живота си да бъдат забравени. „Нито една повече!” и „Жена, живот, свобода”! са послания, които обединяват всички нас, които се борим за правото да бъдем свободни и да водим достоен и пълноценен живот където и да сме.
От колектива на Феминистки мобилизации настояваме за:
1. Кризисни и консултативни центрове във всяка една област на България, достоен труд за социални работници и адекватна издръжка в кризисните центрове.
Според данни цитирани в Национална програма за превенция и защита от домашното насилие за периода 2024-2026 година, тенденцията за нарастване на случаите на домашно насилие се запазва и през последната година. Средно 1 жена е изгубила живота си на всеки две седмици вследствие на джендърно насилие през изминалата година, като отново разчитаме на неофициални статистики, за да разберем за историите им.
Абсолютно неприемливо е, че въпреки ежегодната ескалация на регистрираните случаи на насилие, според данни на МТСП от юни месец миналата година в страната все още функционират само 12 кризисни центъра за временен приют като държавно делегирани услуги, а 11 области на територията на България са оставени без достъп до подобен тип подкрепа. Държавното финансиране за изхранване на хората в центровете, както и заплащането на психолози и социални работници в кризисни центрове са крайно недостатъчни – по няколко лева на час. Докога хората, които извършват животоподдържащ социален труд, ще продължават да получават жълти стотинки?
Показателно за отказа на държавата да поеме реален финансов ангажимент към борбата с насилието беше, че през 2024 г. конкурс за финансиране на кризисни центрове и жизненоважни социални услуги изобщо не беше проведен, като не стана ясно къде отидоха средствата, които вече бяха предвидени за това в държавния бюджет. Тази година конкурсът се проведе с осем месеца закъснение, за вече извършени дейности, а разпределените средства бяха под половината от заложените.
Настояваме плановете за отварянето и поддръжката на кризисни и консултативни центрове за настаняване на пострадали от насилие и за работа с жертви и отделно с извършители, които са изложени в Националната програма за превенция и защита от домашното насилие да се реализират в най-кратък срок. Нуждаем се от спешни мерки за подобряване достъпа до кризисни услуги в най-малките населени места, за да не се налага цели семейства да бъдат запращани на другия край на страната, за да могат да получат защита.
Настояваме също така да се обособят специализирани услуги и центрове за грижи и възстановяване на изнасилени жени в абсолютно всяка една от 28-те области на България. Към момента не съществува нито една такава услуга и стандарт за грижата за жени преживели посегателства над телата им.
2. Законът да защитава ВСЯКА ЕДНА ЖЕРТВА, без значение продължителността на насилствената връзка, етническа принадлежност, възраст, специални потребности, религия, народност, сексуална ориентация, икономически статус и други измерения.
С огорчение отново забелязваме, че върволицата от непрестанни политически интриги взеха превес над неотложната работа, която предстои, свързана с реализирането на всички мерки за справяне с домашното насилие. Приветстваме дългоочакваното създаване на Координационен механизъм за помощ и подкрепа на пострадалите от домашно насилие преди седмица, но истината е, че той отдавна вече трябваше да работи. Изминаха две години и половина след измененията в Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), а Националният съвет за превенция и защита от домашното насилие – органът, който по закон трябва да координира държавната политика в сектора – се е събрал само веднъж през 2025 г.
Все още определени групи хора са целенасочено изключени от правото си да търсят закрила по силата на ЗЗДН, който след измененията експлицитно отдава защита само при случаи на насилие в хетеросексуална връзка. Крайно време е управляващите да спрат да създават закони, които се основават на дискриминация и изключване и които са в разрез с всякакви международни правни норми.
Незабавно трябва да се въведат на дефиниции за фемицид, насилие, основано на пола и престъпления от омраза, извършени на основата на пола, в Наказателния кодекс. Все още е необходимо осъвременяване и дефиниране на законовите определения на състави като домашно насилие, изнасилване, сексуален тормоз, психическо насилие, икономическо насилие и др., за да достигнат международните стандарти, като включват и дискриминационен елемент, който отразява факта, че този тип насилие диспропорционално засяга и е насочено срещу жени. Към момента физическото посегателство е единственият вид насилие, основано на пола, разпознато от наказателното законодателство на България.
Настояваме да се въведе в Наказателния кодекс дефиниция за изнасилване, основана на липсата на свободно и доброволно съгласие, в съответствие със съвременните европейски стандарти. Сексуалните престъпления да бъдат разглеждани не през призмата на употребена сила, а през нарушената телесна автономия и неспособността на жертвата да даде съгласие. Подобна реформа е ключова за защитата на жените, децата и всички оцелели, които в момента са принудени да „доказват“ съпротива, вместо държавата да доказва липсата на съгласие.
3. Истинската превенция: чрез сексуално образование и репродуктивни права!
Настояваме за въвеждане на задължителни часове по сексуално образование и репродуктивно здраве в училищната програма, които да бъдат съобразени с нуждите, възрастта, сексуалната ориентация и джендър идентичността на всички подрастващи. Държавата трябва да даде ясна заявка спрямо защитата на телесната автономност на младите хора! Липсата на сексуално образование е сред основните причини насилието да не се разпознава като такова своевременно, както от потърпевшите, така и от хората около тях.
Без адекватно сексуално образование в училище много момичета и момчета остават без знания за това как изглеждат ненасилствените взаимоотношения, без основни познания за собствените им тела, както и граници. Именно образователните институции би следвало да възпитават в нас още от ранна възраст идеята, че телата ни принадлежат само на нас самите и ние сме единствените, които могат да се разпореждат с тях. Атаките над учители от крайнодесни и продажни популисти, които си играят с бъдещето на подрастващите, както и измислените страхове за „джендър идеология” в училищата трябва да бъдат осъдени и спрени незабавно, защото водят до затвърждаване на патриархалните норми и нормализиране на джендърното насилие.
Обществените разбирания и стереотипните роли на жените и мъжете, както и социалните норми за това кой може да изразява „женственост“ или „мъжество“ и кой – не, дават власт и средства за контрол на насилника. Те са в основата на джендърното насилие. Следователно ключ към превенцията на насилието е изкореняване на патриархалните разбирания за подчинената позиция на жената и стереотипните роли, които се налагат и ръководят от тези нагласи. Тези разбирания увеличават риска от упражняване на насилие и контрол, като също така поставят пречка пред осъзнаването на проблема и търсенето на помощ и закрила. Училищното образование и държавната политика в сферата на здравеопазването, сигурността и социалните услуги трябва да са изградени на принципите на ненасилието, антирасизма и равенството на половете. Необходимо е разработените обучителни програми за превенция на насилието да включват тези елементи в себе си, както и във всички редовни програми за обучение на медицински работници, полицаи, учители, социални работници, юристи и психолози, като има и установявани и действащи механизми за техния мониторинг.
Настояваме и за системни национални информационни кампании за превенция на насилието над жени и домашното насилие, които пряко засягат гореспоменатите динамики и патриархални норми – информиране на широката общественост за различните форми на насилие, на които жените редовно са подложени, за различните прояви на домашно насилие, както и за наличните телефонни линии и кризисни центрове, в които може да бъде потърсена и получена помощ. Настояваме и за усилия срещу насилието над мъже и оспорване на обществените норми относно очакванията за стереотипно държание.
4. Възстановително правосъдие и равен достъп до безплатна правна помощ.
Настояваме за активното въвеждане на по-адекватни съвременни подходи като възстановителното правосъдие, които поставят нуждите на жертвата в основата на правосъдния процес. Трябват ни не само програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, насочени към насилниците, а цялостен, дългосрочен подход, който включва различни аспекти от психологията и социализацията на един насилник.
Настояваме също така за разработване на програми за възстановително правосъдие в случаи на домашно насилие, които да бъдат алтернативни опции за адресиране на проблема извън съдебната система, за онези жени жертви на насилие, които не виждат справедливо разрешение на проблема в съдебния наказателен процес или в затворнически присъди за насилниците си. Тези програми непременно трябва да са изготвени с помощта на специалисти по отношение на насилието основано на пола, които също така разбират огромния натиск и риск за безопасността, на който жените жертви на насилие често са подложени – например когато принудително встъпват в процеси на медиация в ситуация, в която все още са под контрола на насилника и/или близките си.
Приветстваме тазгодишното обещание за въвеждане на безплатна правна помощ за жертвите пострадали от джендърно насилие в 8 областни града. Безплатни правни клиники обаче трябва да са достъпни във всички области, за всички жени в страната, независимо от доходите, с които разполагат.
5. Събиране на официална, детайлна статистика за насилието над жени и джендърното насилие, не само за домашното насилие.
След повече от две години от измененията в закона, все още липсва регистър на случаите на домашно насилие и не е изградена предвидената Национална информационна система за превенция и защита от домашно насилие. Срамно е, че в България все още липсват ежегодни, изчерпателни и надеждни статистики и проучвания за причините и размера на насилието над жени и домашното насилие в страната, социалните, икономически и политически последствия от него, както и необходимите мерки, които трябва да бъдат предприети, за преодоляване на проблема.
Къде са статистиките за сексуално насилие и изнасилване? Кои жени са по-диспропорционално засегнати и защо? Необходим е ангажимент от страна на всички отговорни институции за провеждане и събиране на статистики и проучвания, които изследват целия спектър на насилие над жени, тъй като това ще доведе до осветляване на проблема, до предприемане на по-ефективни действия от страна на институциите и ще постави в центъра преживяванията на пострадалите.
6. Гарантиране на човешките права и достойния живот на всички групи уязвими жени и момичета!
Настояваме за незабавно прекратяване на институционалното насилие над ЛГБТИ+ хора и деца чрез отказа да им се предостави защита от джендърно насилие в училището и домашно насилие според законодателството.
Промените в Закона за защита от домашното насилие от миналата година бяха гласувани с приемането на дефиницията за “интимна връзка”, която разшири кръга от хора, които могат да търсят, дотолкова доколкото целенасочено изключи ЛГБТИ+ хората от защита според закона. Необходимо е категорично противопоставяне срещу хомофобията, трансфорбията и езика на омразата срещу ЛГБТИ+ общността, които са нормализирани и масово използвани както от медии и различни публични личности, така и от политици.
В допълнение, трябва да се сложи край на политическото демонизиране и институционалното насилие и над ромските жени! Голяма част от жените и момичетата от ромски произход са изложени на многостранна дискриминация в множество сфери – недостъпно и сегрегирано училищно образование, неравен достъп до адекватни здравни грижи, дискриминация по време на търсене на работа, което тласка много от тях към нископлатен и принудителен труд, жилищни изселвания при тотална липса на обществени услуги и качествена общинска инфраструктура в ромските квартали и много други. С институционалния расизъм и безхаберие трябва да се спре и да се гарантира участието на ромските жени в изготвянето на всякакви стратегии и политики, които засягат живота им.
Искаме равни възможности и правна защита за мигрантките, без задържане на жени и деца в затвори и без депортации на тях и техните близки. Целенасочено информативни и образователни кампании, затвърждаващи, че миграцията НЕ Е престъпление.
Достойни условия на живот и здравеопазване за затворничките.
Адекватни социални грижи за жените с физически и ментални увреждания и зависимости.
7. Борба с икономическото неравенство и подкрепа на грижовния труд.
Жена, която няма собствени доходи, защото извършва подобен труд в семейството си, е особено уязвима към насилие от интимен партньор, защото е зависима от него. Жени от общности с нисък достъп до обществени услуги и високо недоверие към държавните органи са лишени от каквато и да било защита. Време е държавата да разпознае своята роля в утвърждаването на джендърните неравенства и да противодейства на това, като осигури адекватно здравеопазване, достатъчно места в детски градини, както и допълнителни и отговарящи на нуждите грижи за деца и възрастни.
Жените извършват огромния дял от грижовния труд – отглеждане на деца и грижа за болни или възрастни хора. Намаляването на неравенствата ще повиши социално-икономическото положение на жените и ще неутрализира последиците от ниското заплащане на женския труд. Когато обществените услуги в тази сфера са липсващи или неадекватни, товарът пада върху жените, задълбочава се половото неравенство и се засилва рискът от безизходица, когато има насилие.
От колектива на Феминистки мобилизации