top of page

Манифест

На 8 март тази година отново припомняме: животът на жената е важен не само в качеството й на майка, домакиня и работничка! За поредна година излизаме отново на улицата, за да изкрещим по-силно от всякога:

Няма да търпим и няма да мълчим! Имаме нужда от икономика, общество и политики в полза на живота, а не печалбите! 

 

През изминалата година България стана свидетел на задълбочаваща се политическа криза и серия от избори за правителство, докато здравната криза с коронавируса продължи да се влошава и много хора загубиха преждевременно живота си. Енергийната криза се разрасна в световен мащаб, а в България, втората по бедност страна в ЕС, цената на електроенергията достигна рекордни нива. Цените на базовите хранителни продукти растат главоломно, наред с инфлацията и бедността. Парите от общия бюджет и политиките, въведени от държавата, не приоритизираха общественото здраве, а бизнеса и печалбите. Новото правителство прие по-висок бюджет за военните и полицията, за сметка на този за образование, макар изследвания да показват, че превенцията, а не полицията, намалява броя на престъпленията.

Неолиберализацията на пазара и здравеопазването сериозно задълбочи социалните неравенства,  според принципа “грижа” за капитала, но не и за хората. Всички тези развития имат непропорционално голям негативен ефект върху жените, особено върху цветнокожите жени, мигрантките, бедните жени, жените с увреждания и ЛБТИА+ жените. Патриархалността на политическата и икономическата ни система утвърждава уязвимостта на жените в ситуация на задълбочаваща се политическа и икономическа криза и засилва експлоатацията на нашия труд, който често остава невидим. Вследствие на всичко това се засили и общественото разединение. Ред демагози се възползваха от това, за да противопоставят хората едни срещу други, вместо да се обединим за по-добър живот на обикновените хора. През последната година бяхме изправени пред невиждана досега поредица от открити фашистки атаки, включително на протест срещу насилието над жени, а нелепите опити от страна на общината да се забрани Луковмарш доведоха до не едно, а три шествия на неонацисти по улиците ни. 

Междувременно социалните услуги са удобно заменени от безплатния ни труд. Цялата грижа за близки, болни, възрастни и деца е прехвърлена на нас, вместо да се отварят повече детски градини, домове и социални центрове, които да ни подпомагат в грижовния труд – отговорност на цялото ни общество. Професиите ни продължават да бъдат по-ниско заплатени, макар да работим не по-малко. Все още ни управляват преобладаващо мъже, които не са наясно с проблемите, пред които сме изправени. През 2022 г. в Народното събрание жените са едва 22.5% от представителите, макар да представляват над 50% от населението. Пенсионерките продължават да вземат по-ниски пенсии от пенсионерите. Майчинството остава запазена женска територия. Натяква ни се да раждаме, а когато го правим – ни се казва, че „нищо не вършим по цял ден“; ако сме многодетни млади майки – взимаме „хиляди левове детски помощи“. Ако не го направим – „не сме истински жени“ или пък сме „отговорни за демографската криза в България“. На фона на всичко това, насилието срещу нас расте.

Случаите на домашно насилие над жени станаха ежедневие. Липсата на политическо внимание върху проблема, забавянето на промяната на Закона за защита от домашното насилие, недомислените ограничителни мерки и пълната липса на системна взаимопомощ и икономически обезщетения за обикновените работещи хора по време на кризата с Ковид-19 затвориха много семейства вкъщи – статистически най-опасното място за една жена. Някои останаха без покрив над главата си, други се борят със заплахата да загубят дома си, докато цените на имотите достигат космически висоти. Нека не забравяме и че 53.5% от жените, живеещи самостоятелно, живеят под прага на бедността

В традиция с честването на 8 март – ден за политически действия и борба за равнопоставеност на половете в България – за поредна година се обявяваме в подкрепа на всички жени и момичета, независимо от раса, етническа принадлежност, възраст, увреждане, религия, народност, сексуална ориентация, икономически статус и други измерения, и заявяваме следните искания:

 

1. Патриархатът убива – свобода от насилие, основано на пола, и домашно насилие!

Незабавно приемане на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие! 

 

Провеждане на национални информационни кампании за домашното насилие и насилието, основано на пола – задължителни обучителни програми в училище за повишаване на чувствителността по тези теми и за ненасилие като форма на дългосрочна и устойчива превенция; задължителни обучения за всички, работещи с жертви и извършители.


Въвеждане на съвременни подходи като възстановителното правосъдие, които поставят нуждите на жертвата в основата на правосъдния процес, и са алтернатива на провалената и отживяла наказателна система.

 

Разкриване на нови кризисни центрове за пострадали от домашно насилие – поне по един във всяка област в страната. Установяване на центрове за насилници по международно установен модел, който спестява допълнителната травма на местенето и жилищната несигурност на жертвата.

Провеждане на проучвания и събиране на официална статистика за причините и размера на насилието над жени в България; създаване на единна база данни за случаите на домашно насилие. 

 

2. Мерки за постигането на социално-икономическа равнопоставеност на жените и мъжете.

Обемът на неплатения грижовен и домакински труд, който жените извършват, често влиза в разрез с 40-часовата работна седмица. Това прави бедността сред жените структурно предопределена. Последствията се виждат най-ярко при самотните майки и жените в пенсионна възраст, когато рискът от изпадане в бедност е най-голям. Настояваме за въвеждане на подоходно облагане, което да намали неравенствата и да осигури необходимите средства за публични инвестиции в социални политики, освобождаващи жените от товара на „двойната смяна“ на работа и вкъщи. 

 

Настояваме за елиминиране на разликата в заплащането между половете за един и същи труд и борба с дискриминацията на работното място – няма оправдание жените да взимат средно 14% по-малко от колегите си от мъжки пол, нито пък 26% по-малко в секторите култура, спорт и развлечение!

Настояваме да се сложи край на експлоатацията и ниското заплащане във феминизираните професии като шивашката индустрия, медицинските услуги, образованието и др.

 

3. Незабавни трудови и икономически промени.
Изпълняване на исканията на протестиращите работнички от Синдикат на българските медицински специалисти и на майките на деца с увреждания.

 

Признаване на домакинския труд именно като труд чрез съответстваща финансова подкрепа.

Въвеждане на закон за стачките – свобода за работниците и синдикалните организации да се борят за правата си без опасността от уволнения и санкции!

 

4. Нищо за нас без нас – истинска демокрация, сега!

В изготвянето на социални програми задължително да има участие на хората, към които те са насочени – решения, свързани с жертвите на насилие, ромската общност, хората с увреждания например, трябва да включват на първо място засегнатите групи.
 

Политическо овластяване на жените и създаване на повече възможности за реално постигане на равно представителство и участие в управлението и вземането на решения на местно, национално и международно ниво.

 

5. Личното е политическо – домът е политическа (и икономическа) сфера!

Равностойно ползване на отпуск за отглеждане на малко дете и увеличаване на социалното подпомагане на родителството. Социална и икономическа подкрепа за самотните родители, мнозинството от които са жени.

 

Адекватни услуги, условия за грижа и пълноценни домове за възрастни хора. 

 

Безплатно, достъпно и качествено здравеопазване. Елиминиране на търговските дружества и приватизацията на здравната система – здравето не е стока! Осигурен достъп до безплатни училища, общински ясли, детски градини и детски кухни във всички населени места.   

 

Признаване на правата на семействата без граждански брак и уредба на съвместното съжителство.

6. Репродуктивна автономност и сексуално образование – за здравето не се мълчи!

Адекватна и безплатна грижа за бременните жени и качествено проследяване на бременността, внимание към майчиното здраве. 

Мерки за пълното прекратяване на всички форми на насилие над родилките и пациентките, край на неглижирането на тяхната болка, уважение на пациентските права.

 

Безплатен и безопасен достъп до институции и услуги за репродуктивно здраве, менструални продукти и противозачатъчни средства. Гарантиране на правото и достъпа до аборт по желание и активното затвърждаване, че правото на аборт е право на живот. 

 

Часове по сексуално и репродуктивно здраве, фокус върху разпознаване и отхвърляне на стереотипните социалните полови норми, ограничаващи потенциала и възможностите на децата.

 

Борба с и прекратяване на практиката на ранното насилствено встъпване в брак и ранната бременност; подходящо образование и информационни кампании на национално ниво.
 

7. Гарантиране на човешките права и достойния живот на всички групи уязвими жени и момичета.

Включване на принадлежността към ЛГБТИА+ общността като признак, въз основата на който се извършват престъпления от омраза, както и реално адресиране на тези дискриминационни деяния чрез практики на възстановителното правосъдие. Настояваме за приемане на ясна законова процедура за признаване и промяна на гражданския пол на транс и интерсекс лица, както и за създаване на медицински стандарт, който по техен избор урежда преминаването им през прехода и предвижда безплатен достъп до здравеопазване, консултации, хормонална терапия и операции. 

Край на политическото демонизиране и институционалното насилие над ромските жени. Голяма част от жените и момичетата от ромски произход са изложени на многостранна дискриминация в множество сфери – недостъпно и сегрегирано училищно образование, неравен достъп до адекватни здравни грижи, дискриминация по време на търсене на работа, което тласка много от тях към нископлатен и принудителен труд, жилищни изселвания при тотална липса на обществени услуги и качествена общинска инфраструктура в ромските квартали и много други. С институционалния расизъм и безхаберие трябва да се спре и да се гарантира участието на ромските жени в изготвянето на всякакви стратегии и политики, които засягат живота им.

 

Равни възможности и правна защита за мигрантките, без задържане на жени и деца в затвори и без депортации на тях и техните близки. Целенасочено информативни и образователни кампании, затвърждаващи, че миграцията НЕ Е престъпление. 

 

Достойни условия на живот и здравеопазване за затворничките.

 

Адекватни социални грижи за жените с физически и ментални увреждания и зависимости. Окончателно прекратяване на запрещението, което отдавна е отхвърлено и забранено в много страни по цял свят.

 

Подпомагане на жените в сексиндустрията и улесняване излизането им от нея (при желание). Декриминализиране на сексуалния труд.

 

8. Екологична справедливост 
Безусловно приемане и осигуряване на достойни условия за климатични бежанци и мигранти – жените представляват 80% от хората, принудени да се преселят поради климатичните промени, по данни на ООН. 

 

Чист въздух и безопасни и достъпни улици за майки с деца и колички, за възрастни и хора с двигателни увреждания, за велосипедисти и спортуващи възрастни и деца. 


Социални мерки за околната среда – гарантиране на заетостта на работниците, зависими от изкопаеми горива и пренасочване на средства към екологични и въглеродно неутрални сектори като залесяване и горско стопанство, грижовен сектор и социална работа.

 

Корпорациите да плащат цената на „зелените политики“, а не най-бедните консуматори, както се случва например с недомислени наказателни политики срещу бедни хора със стари коли или без адекватни възможности за отопление.


 

Няма да спрем да настояваме и ще продължим да протестираме публично за изпълнение на настоящите искания!

От колектива на “Феминистки мобилизации”


 

*”Феминистки мобилизации” се солидаризира с женските борби по света на този ден (и не само) и застава зад исканията на E.A.S.T. (Essential Autonomous Struggles Transnational). 

 

---
 

Източници:

bottom of page